целене

Речник на българския език

цѐлене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • целени
  • целине
  • целини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ле-не
членувано це-ле-не-то
мн.ч. це-ле-ния
членувано це-ле-ни-я-та