целебен

Речник на българския език

целѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

целѐбна, целѐбно, мн. целѐбни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор.
нареч. целѐбно.
същ. целѐбност, целебността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • целебин
  • цилебен
  • цилебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ле-бен
непълен член це-леб-ния
пълен член це-леб-ни-ят
ж. р. це-леб-на
членувано це-леб-на-та
ср. р. це-леб-но
членувано це-леб-но-то
мн. ч. це-леб-ни
членувано це-леб-ни-те