цедене

Речник на българския език

цедѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. цедя̀

Грешни изписвания (3)

  • цедени
  • цидене
  • цидени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-де-не
членувано це-де-не-то
мн.ч. це-де-ния
членувано це-де-ни-я-та