цвърчене

Речник на българския език

цвърчѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цварчене
  • цварчени
  • цвърчени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цвър-че-не
членувано цвър-че-не-то
мн.ч. цвър-че-ния
членувано цвър-че-ни-я-та