цвъркат

Речник на българския език

1. цвъркат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цвър-кат
непълен член цвър-ка-тия
пълен член цвър-ка-ти-ят
ж. р. цвър-ка-та
членувано цвър-ка-та-та
ср. р. цвър-ка-то
членувано цвър-ка-то-то
мн. ч. цвър-ка-ти
членувано цвър-ка-ти-те

2. цвъркат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

цвъркат е производна форма на цвъркам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).