цветче

Речник на българския език

цветчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. цветчѐта, ср. 1. Малък цвят 1 . По земята се посипаха люлякови цветчета.

Грешни изписвания (1)

  • цвитче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цвет-че
членувано цвет-че-то
мн.ч. цвет-че-та
членувано цвет-че-та-та