цвете

Речник на българския език

цвѐте съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. цветя̀, ср.
1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен орган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубавият подарък.
2. Цвят от такова растение заедно с част от стъблото. Бера цветя. Бяло цвете.
3. Прен. Само ед. Нещо хубаво, добро, качествено.
Гледам (някого) като цвете в саксия. — Гледам прекалено много, задоволявам всички прищевки, глезя.
Не съм цвете (за мирисане).Разг. Не съм добър човек, лош съм.

Грешни изписвания (1)

  • цвети

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цве-те
членувано цве-те-то
мн.ч. цве-тя
членувано цве-тя-та