цветарство

Речник на българския език

цвета̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Дейност, свързана с отглеждане на цветя и продажбата им.

Грешни изписвания (3)

  • цветарству
  • цвитарство
  • цвитарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цве-тар-с-т-во
членувано цве-тар-с-т-во-то
мн.ч. цве-тар-с-т-ва
членувано цве-тар-с-т-ва-та