цветарка

Речник на българския език

цвета̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цвета̀рки, ж. Жена цветар.

Грешни изписвания (3)

  • цветаркъ
  • цвитарка
  • цвитаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цве-тар-ка
членувано цве-тар-ка-та
мн.ч. цве-тар-ки
членувано цве-тар-ки-те
звателна форма