царев

Речник на българския език

1. ца̀рев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ца̀рева, ца̀рево, мн. ца̀реви, прил. Който принадлежи на цар; царски.

Грешни изписвания (3)

  • царив
  • цареф
  • цариф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ца-рев
непълен член ца-ре-вия
пълен член ца-ре-ви-ят
ж. р. ца-ре-ва
членувано ца-ре-ва-та
ср. р. ца-ре-во
членувано ца-ре-во-то
мн. ч. ца-ре-ви
членувано ца-ре-ви-те

2. Царев географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • царив
  • Цареф