цакане

Речник на българския език

цакане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ка-не
членувано ца-ка-не-то
мн.ч. ца-ка-ния
членувано ца-ка-ни-я-та