хърсъз

Речник на българския език

хърсъ̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хърсъ̀зи, м. Остар. Разбойник, негодник; хаирсъзин.

Грешни изписвания (2)

  • харсъс
  • хърсъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хър-съз
непълен член хър-съ-за
пълен член хър-съ-зът
мн.ч. хър-съ-зи
членувано хър-съ-зи-те
бройна форма хър-съ-за
звателна форма