хърба

Речник на българския език

хъ̀рба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хъ̀рби, м. и ж. Разг. Хърбав човек/животно.

Грешни изписвания (1)

  • хърбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хър-ба
членувано хър-ба-та
мн.ч. хър-би
членувано хър-би-те
звателна форма