хурка

Речник на българския език

ху̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ху̀рки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.

Грешни изписвания (1)

  • хуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хур-ка
членувано хур-ка-та
мн.ч. хур-ки
членувано хур-ки-те
звателна форма