хунта

Речник на българския език

ху̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ху̀нти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор.

Грешни изписвания (1)

  • хунтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хун-та
членувано хун-та-та
мн.ч. хун-ти
членувано хун-ти-те
звателна форма