хулителка

Речник на българския език

хулѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хулѝтелки, ж. Жена хулител.

Грешни изписвания (7)

  • холителка
  • холителкъ
  • холитилка
  • холитилкъ
  • хулителкъ
  • хулитилка
  • хулитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-ли-тел-ка
членувано ху-ли-тел-ка-та
мн.ч. ху-ли-тел-ки
членувано ху-ли-тел-ки-те
звателна форма