хрупкав

Речник на българския език

хру̀пкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хру̀пкава, хру̀пкаво, мн. хру̀пкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раздробяване. Хрупкава кора. Хрупкави сладки. Хрупкав сняг.
същ. хру̀пкавост, хрупкавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • хрупкъв
  • хрупкаф
  • хрупкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хруп-кав
непълен член хруп-ка-вия
пълен член хруп-ка-ви-ят
ж. р. хруп-ка-ва
членувано хруп-ка-ва-та
ср. р. хруп-ка-во
членувано хруп-ка-во-то
мн. ч. хруп-ка-ви
членувано хруп-ка-ви-те