хрупане

Речник на българския език

хру̀пане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хрупани
  • хрупъне
  • хрупъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хру-па-не
членувано хру-па-не-то
мн.ч. хру-па-ния
членувано хру-па-ни-я-та