хроникьор

Речник на българския език

хроникьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хроникьо̀ри, м.
1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката.
2. Човек, който излага в последователен ред събития, на които е съвременник, без да ги коментира.

Грешни изписвания (3)

  • хронекьор
  • хрунекьор
  • хруникьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-ни-кьор
непълен член хро-ни-кьо-ра
пълен член хро-ни-кьо-рът
мн.ч. хро-ни-кьо-ри
членувано хро-ни-кьо-ри-те
бройна форма хро-ни-кьо-ра
звателна форма