хромел

Речник на българския език

хро̀мел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, воденичен камък

Грешни изписвания (1)

  • хромил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-мел
непълен член хро-ме-ла
пълен член хро-ме-лът
мн.ч. хро-ме-ли
членувано хро-ме-ли-те
бройна форма хро-ме-ла
звателна форма