хрема

Речник на българския език

хрѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит.

Грешни изписвания (1)

  • хремъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хре-ма
членувано хре-ма-та
мн.ч. хре-ми
членувано хре-ми-те
звателна форма