хранопровод

Речник на българския език

хранопрово̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хранопрово̀ди, (два) хранопрово̀да, м. Обикн. ед. Орган във форма на тръба, по която храната преминава от устата в стомаха.
прил. хранопрово̀ден, хранопрово̀дна, хранопрово̀дно, мн. хранопрово̀дни.

Грешни изписвания (8)

  • хранопровот
  • хранопрувот
  • хранупровот
  • хранупрувот
  • хрънопровот
  • хрънопрувот
  • хрънупровот
  • хрънупрувот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-ноп-ро-вод
непълен член хра-ноп-ро-во-да
пълен член хра-ноп-ро-во-дът
мн.ч. хра-ноп-ро-во-ди
членувано хра-ноп-ро-во-ди-те
бройна форма хра-ноп-ро-во-да
звателна форма