храненица

Речник на българския език

хра̀неница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хра̀неници, ж. Момиче храненик.

Грешни изписвания (7)

  • храненеца
  • храненецъ
  • храненицъ
  • хранинеца
  • хранинецъ
  • храниница
  • храниницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-не-ни-ца
членувано хра-не-ни-ца-та
мн.ч. хра-не-ни-ци
членувано хра-не-ни-ци-те
звателна форма