хранене

Речник на българския език

хра̀нене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. хра̀ня

Грешни изписвания (3)

  • хранени
  • хранине
  • хранини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-не-не
членувано хра-не-не-то
мн.ч. хра-не-ния
членувано хра-не-ни-я-та