хранен

Речник на българския език

1. хра̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хра̀нена, хра̀нено, мн. хра̀нени, прил.
1. Разг. Охранен. Хранен добитък.
2. Остар. Доверен, верен. Хранен човек.

Грешни изписвания (1)

  • хранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хра-нен
непълен член хра-не-ния
пълен член хра-не-ни-ят
ж. р. хра-не-на
членувано хра-не-на-та
ср. р. хра-не-но
членувано хра-не-но-то
мн. ч. хра-не-ни
членувано хра-не-ни-те

2. хранен — мин. страд. прич. м. р.

хранен е производна форма на храня (мин. страд. прич. м. р.).