хоноруване

Речник на българския език

хонору̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • хонорувани
  • хонорувъне
  • хонорувъни
  • хонуруване
  • хонурувани
  • хонурувъне
  • хонурувъни
  • хуноруване
  • хунорувани
  • хунорувъне
  • хунорувъни
  • хунуруване
  • хунурувани
  • хунурувъне
  • хунурувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-но-ру-ва-не
членувано хо-но-ру-ва-не-то
мн.ч. хо-но-ру-ва-ния
членувано хо-но-ру-ва-ни-я-та