хонорарче

Речник на българския език

хонорарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-но-рар-че
членувано хо-но-рар-че-то
мн.ч. хо-но-рар-че-та
членувано хо-но-рар-че-та-та