холокарта

Речник на българския език

холокарта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ло-кар-та
членувано хо-ло-кар-та-та
мн.ч. хо-ло-кар-ти
членувано хо-ло-кар-ти-те
звателна форма