холокамера

Речник на българския език

холокамера съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ло-ка-ме-ра
членувано хо-ло-ка-ме-ра-та
мн.ч. хо-ло-ка-ме-ри
членувано хо-ло-ка-ме-ри-те
звателна форма