холера

Речник на българския език

холѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спадане на температурата и др., като обикн. изходът е смърт.
прил. холѐрен, холѐрна, холѐрно, мн. холѐрни. Холерна епидемия.

Грешни изписвания (3)

  • холеръ
  • хулера
  • хулеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ле-ра
членувано хо-ле-ра-та
мн.ч. хо-ле-ри
членувано хо-ле-ри-те
звателна форма