ходило

Речник на българския език

1. ходѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ходила̀, ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този завършек. Боли ме ходилото.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ходилу
  • худило
  • худилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ди-ло
членувано хо-ди-ло-то
мн.ч. хо-ди-ла
членувано хо-ди-ла-та

2. ходило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ходило е производна форма на ходя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ходило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ходило е производна форма на ходя (мин. деят. св. прич. ср. р.).