ходжа

Речник на българския език

хо̀джа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хо̀джи, м. Мюсюлмански свещеник.

Грешни изписвания (1)

  • ходжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-джа
членувано хо-джа-та
мн.ч. хо-джи
членувано хо-джи-те
звателна форма