ходатайстване

Речник на българския език

ходата̀йстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ходатайствани
  • ходатайствъне
  • ходатайствъни
  • ходътайстване
  • ходътайствани
  • ходътайствъне
  • ходътайствъни
  • худатайстване
  • худатайствани
  • худатайствъне
  • худатайствъни
  • худътайстване
  • худътайствани
  • худътайствъне
  • худътайствъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-да-тайс-т-ва-не
членувано хо-да-тайс-т-ва-не-то
мн.ч. хо-да-тайс-т-ва-ния
членувано хо-да-тайс-т-ва-ни-я-та