хоботче

Речник на българския език

хобо̀тче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. хобо̀тчета, ср.
1. Малък хобот.
2. Хоботовиден израстък на главата на насекоми, червеи, който служи за обоняние, за защита или като смукало.

Грешни изписвания (3)

  • хоботчи
  • хуботче
  • хуботчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-бот-че
членувано хо-бот-че-то
мн.ч. хо-бот-че-та
членувано хо-бот-че-та-та