хоботен

Речник на българския език

хобо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

хобо̀тна, хобо̀тно, мн. хобо̀тни, прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар.

Грешни изписвания (3)

  • хоботин
  • хуботен
  • хуботин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хо-бо-тен
непълен член хо-бот-ния
пълен член хо-бот-ни-ят
ж. р. хо-бот-на
членувано хо-бот-на-та
ср. р. хо-бот-но
членувано хо-бот-но-то
мн. ч. хо-бот-ни
членувано хо-бот-ни-те