хоби

Речник на българския език

хо̀би съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. хо̀бита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки.

Грешни изписвания (1)

  • хобе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-би
членувано хо-би-то
мн.ч. хо-би-та
членувано хо-би-та-та