хлопатар

Речник на българския език

хлопата̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хлопата̀ри, (два) хлопата̀ра, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка.

Грешни изписвания (3)

  • хлопътар
  • хлупатар
  • хлупътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хло-па-тар
непълен член хло-па-та-ра
пълен член хло-па-та-рът
мн.ч. хло-па-та-ри
членувано хло-па-та-ри-те
бройна форма хло-па-та-ра
звателна форма