хитроумие

Речник на българския език

хитроумие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-ро-у-мие
членувано хит-ро-у-ми-е-то
мн.ч. хит-ро-у-мия
членувано хит-ро-у-ми-я-та