хиперполе

Речник на българския език

хиперполе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пер-по-ле
членувано хи-пер-по-ле-то
мн.ч. хи-пер-по-ле-та
членувано хи-пер-по-ле-та-та