хинин

Речник на българския език

хинѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение.
прил. хинѝнов, хинѝнова, хинѝново, мн. хинѝнови.

Грешни изписвания (1)

  • хенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-нин
непълен член хи-ни-на
пълен член хи-ни-нът
мн.ч. хи-ни-ни
членувано хи-ни-ни-те
бройна форма хи-ни-на
звателна форма