хидратиране

Речник на българския език

хидратѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Насищане на съединение с вода, без да се осъществява химическо преразлагане.

Грешни изписвания (15)

  • хедратиране
  • хедратирани
  • хедратиръне
  • хедратиръни
  • хедрътиране
  • хедрътирани
  • хедрътиръне
  • хедрътиръни
  • хидратирани
  • хидратиръне
  • хидратиръни
  • хидрътиране
  • хидрътирани
  • хидрътиръне
  • хидрътиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хид-ра-ти-ра-не
членувано хид-ра-ти-ра-не-то
мн.ч. хид-ра-ти-ра-ния
членувано хид-ра-ти-ра-ни-я-та