хетера

Речник на българския език

хетѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хетѐри, ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка.

Грешни изписвания (3)

  • хетеръ
  • хитера
  • хитеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-те-ра
членувано хе-те-ра-та
мн.ч. хе-те-ри
членувано хе-те-ри-те
звателна форма