херувим

Речник на българския език

херувѝм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. херувѝми, (два) херувѝма, м. В християнството — висш ангел.
прил. херувѝмски, херувѝмска, херувѝмско, мн. херувѝмски.

Грешни изписвания (3)

  • херовим
  • хировим
  • хирувим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ру-вим
непълен член хе-ру-ви-ма
пълен член хе-ру-ви-мът
мн.ч. хе-ру-ви-ми
членувано хе-ру-ви-ми-те
бройна форма хе-ру-ви-ма
звателна форма