херметичен

Речник на българския език

херметѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

херметѝчна, херметѝчно, мн. херметѝчни, прил. Който не пропуска въздух след затваряне. Херметична врата.
нареч. херметѝчно.

Грешни изписвания (7)

  • херметичин
  • хермитичен
  • хермитичин
  • хирметичен
  • хирметичин
  • хирмитичен
  • хирмитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хер-ме-ти-чен
непълен член хер-ме-тич-ния
пълен член хер-ме-тич-ни-ят
ж. р. хер-ме-тич-на
членувано хер-ме-тич-на-та
ср. р. хер-ме-тич-но
членувано хер-ме-тич-но-то
мн. ч. хер-ме-тич-ни
членувано хер-ме-тич-ни-те