хектар

Речник на българския език

хекта̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и хѐктар, мн. хекта̀ри и хѐктари, (два) хекта̀ра и хѐктара, м. Мярка за площ, равна на сто ара.

Грешни изписвания (1)

  • хиктар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хек-тар
непълен член хек-та-ра
пълен член хек-та-рът
мн.ч. хек-та-ри
членувано хек-та-ри-те
бройна форма хек-та-ра
звателна форма