хедив

Речник на българския език

хедив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • хедиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-див
непълен член хе-ди-ва
пълен член хе-ди-вът
мн.ч. хе-ди-ви
членувано хе-ди-ви-те
бройна форма хе-ди-ва
звателна форма