хауптман

Речник на българския език

хауптман съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-уп-т-ман
непълен член ха-уп-т-ма-на
пълен член ха-уп-т-ма-нът
мн.ч. ха-уп-т-ма-ни
членувано ха-уп-т-ма-ни-те
бройна форма ха-уп-т-ма-на
звателна форма