хармониум

Речник на българския език

хармониум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-мо-ни-ум
непълен член хар-мо-ни-у-ма
пълен член хар-мо-ни-у-мът
мн.ч. хар-мо-ни-у-ми
членувано хар-мо-ни-у-ми-те
бройна форма хар-мо-ни-у-ма
звателна форма