харизма

Речник на българския език

харѝзма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

рел. Според християнството — божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване.<i title="политически">полит._ Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.

Грешни изписвания (3)

  • харизмъ
  • хъризма
  • хъризмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-риз-ма
членувано ха-риз-ма-та
мн.ч. ха-риз-ми
членувано ха-риз-ми-те
звателна форма