харем

Речник на българския език

харѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. харѐми, (два) харѐма, м.
1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си.
2. Женски помещения в къща на многоженец. В харема не влизат външни хора.
3. Прен. Разг. Ирон. Колектив от много жени само с един или няколко мъже. Поведох харема на кафе.
прил. харѐмски, харѐмска, харѐмско, мн. харѐмски.

Грешни изписвания (1)

  • хърем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-рем
непълен член ха-ре-ма
пълен член ха-ре-мът
мн.ч. ха-ре-ми
членувано ха-ре-ми-те
бройна форма ха-ре-ма
звателна форма